Още в древно време е известен Пентаграмът. Той е даден от Великите Посветени в окултните школи. Обаче е даден със своите линии, без никакви картини, думи и букви. А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на ХІХ век. На Търновския събор в 1914 г. Учителят го даде на учениците, присъстващи на събора.
Пентаграмът, това е пътят на ученика. Това е пътят, който човек извършва за постигане на съвършенство.
Пентаграмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха – неговите крака.
Пентаграмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. Ще ги разгледаме поотделно.
Външният кръг
Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред.
1. Сабята
Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко, каквото си иска, без да мисли за последствията.
2. Чашата
Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания. Това, именно, представлява чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа.
Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок.
Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдание.
Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човекът на любовта.
Учителят прави следното сравнение: “Като бият млякото, то дава маслото.” Млякото тук символизира любовта.
Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават.
Страданието има трето значение. Новите идеи идат от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. Това става чрез страданията. Затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото знчение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм.
Затова Учителят нарича страданието “бич в повдигнатата ръка на Бога”.
3. Книгата
След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава, човек почва да научава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци.
4. Свещта
Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание.
5. Жезълът
Чрез четене на книгата, чрез това просветление човек добива известна власт над себе си. Това, именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: “Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си.”
Жезълът означава, че човек вече има известно съмообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низка природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът.
Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях.
С това се завършва външния кръг в развитието на човека. Човек на външния кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма, първите пет картини: сабята, чашата, книгата, свещта и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството.
Вътрешната част на Пентаграма
След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенстване. С влизането в тая част на Пентаграма почва пътят на ученика. Досега външния живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: “Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенстване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това.”
Тук пак има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира с една картина. Ще ги разглеждаме по ред. В началото на всяка линия на Пентаграма има нарисувана една картина и в продължението на същата линия е написано името на добродетелта.
1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата.
Заедно с влезането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи; по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпъла. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки.
Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера.
Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгуби самообладание и отпадне духом, той е пропаднал в изпита. За пример: човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладание, значи не е издържал изпита си.
Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си.
Или събужда се човек през нощта и у него се явява желание да се помоли. Ако си каже: “Студено ми е, уморен съм” и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил.
У ученика в тая фаза на неговото развитие почва зазоряване на Истината (виж картината). Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява волята Божия. Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта.
2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух.
Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре.
В тая фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта.
Какво значи Правда на мистичен език? – Правдата, от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложим тук:
Първо значение на Правдата или Справедливостта:
Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството.
Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др.
Второ значение на Правдата:
На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочее.
Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина.
3. Трета картина: Стръмен каменист път, който води до здание с тесни врата.
В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентаграма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: “Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към погибел”.
Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити:
Един от изпитите е любов към врага. Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най-трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва” “Кои хора са велики? – Тия, които имат любов към врага.”
Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърчиш и обезвериш, но да запазиш мира и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро. Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване на посвещение. Изпитът на Йова е най-големият изпит през тази фаза на развитие на ученика.
Една сестра попита веднъж Учителя в разговор:
- Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова?
- Не. Вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената.
Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатства и пр., и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си.
Има много примери за подобни изпити.
По-рано, в древните окултни школи, ученикът минаваше през изкуствени изпити, създадени от неговите ръководители. Сега, когато вече животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага.
След като мине през подобни изпити и ги издържи, той е вече пречистен и е готов да приеме любовта.
След приемането на любовта, ученикът вече влиза в живота. Той чувства, че досегашният му живот е бил приготовление за влизане в истинския живот.
4. Окото
Следващата картина на Пентаграма е окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на великата Божествена наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако бяха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните.
5. Дървото на живота
След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта.
Що значи добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? – истинското добро е това, което произтича от Любовта.
Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? – Това е служене на Бога. И така, в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението волята на Бога и служене на Бога.
Учителят казва: “Проявата на любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш любовта си, ти служиш на Бога.”
Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бог? Коя е най-високата проява на любовта? Ето коя: да показваш на другите пътя към Бога; да помагаш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаят Бога; да печелиш души за Бога.
Пита се: По кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: “Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна (да) почне да печели души за Бога.”
See also:
|
