Червеното и бялото са символи на мъжкото и женското начало. Закичването на мартеници на 1-ви март е един от най-древните и в същото
време уникален български обичай, дълбоко вкоренен в бита на нашия
народ. Той се свързва с вярата в едно неопределено зло в природата,
което се събужда през пролетта и обикновено е наричано "лошотия". За
единствено средство за противопоставяне срещу него се смята червеният
цвят, от който то "бяга". Затова на 1-ви март, който се приема от
народа за начален ден на пролетта, пред домовете се простират червени
престилки, пояси, прежди, черги. Тъй като злото заплашва най-вече
малките деца, както и малките на домашните животни - агнета, ярета,
телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на
животните най- възрастната жена в семейството връзва червен конец,
наричан мартеница.Тя се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели или лястовици, след
което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по
това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също
като "гадалушка".
Според етнографските изследвания, първите мартеници, предназначени за
окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен
конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец
започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е двуяка: от
една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената - здраве и
сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият - с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот.
В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или
сребърна паричка, усуквали се и конци с друг цвят - зелен, син, жълт,
дори черен.
В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия
месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на
Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя
всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва
и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е
слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват
Слънцето. Пак според поверието на 1-ви март Баба Марта спохожда хората
и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и
обута в червени чорапи.
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до
наши дни. Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и
нови цветове, но тя си остава символ - пожелание за здраве и се
използва като поздравление по повод настъпването на пролетта.
