Аз разбрах кои сме ние...
Едно интервю на Сергей Всехсвятски с Ричард Бах
Р.Б.: В моя живот имаше два момента, когато аз сякаш прогледнах. Единият беше през нощта. Аз гледах звездите и пред мен като че ли имаше завеса, каквато всъщност нямаше. Завесата се дръпна встрани, и аз разбрах всичко... Другият момент беше, когато изпитах усещането за една безкрайна светлина, която беше любов. Светлината беше толкова силна, че аз се молех, тя да си иде, аз не можех да я издържа. За мен това беше като ядрен взрив. Тя, като озарение ми даде сила, даде ми знание за това кои сме ние и какво е нашият дом, и че това е огромна красота. Аз разбрах това и след това се постарах да разкажа за това чрез една малка игра.
Червеното и бялото са символи на мъжкото и женското начало. Закичването на мартеници на 1-ви март е един от най-древните и в същото
време уникален български обичай, дълбоко вкоренен в бита на нашия
народ. Той се свързва с вярата в едно неопределено зло в природата,
което се събужда през пролетта и обикновено е наричано "лошотия". За
единствено средство за противопоставяне срещу него се смята червеният
цвят, от който то "бяга". Затова на 1-ви март, който се приема от
народа за начален ден на пролетта, пред домовете се простират червени
престилки, пояси, прежди, черги. Тъй като злото заплашва най-вече
малките деца, както и малките на домашните животни - агнета, ярета,
телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на
животните най- възрастната жена в семейството връзва червен конец,
наричан мартеница.
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕедин учител, който говорел пред тълпата, а посланието
му било тъй прекрасно, че всички се трогвали от думите му за любовта.
Един мъж сред множеството попивал всяка дума, изречена от Учителя.
Този човек бил много скромен и имал голямо сърце. Думите на Учителя
така го развълнували, че той изпитал желание да го покани в дома си.
Когато Учителят завършил словото си, мъжът си пробил път през тълпата,
погледнал Учителя в очите и му казал: "Знам, че си зает и всеки жадува
за вниманието ти. Знам, че едва ли имаш време дори да ме изслушаш. Но
сърцето ми е така отворено и преизпълнено с любов към теб, че изпитвам
необходимост да те поканя у дома. Искам да приготвя за теб най-хубавите
ястия. Не очаквам да приемеш, но просто трябваше да ти го кажа."
Учителят го погледнал в очите и отвърнал усмихнат: "Приготви всичко. Ще дойда". След това си тръгнал.
При тези думи радост изпълнила сърцето на мъжа. Нямал търпение да
посрещне Учителя и да изкаже любовта си към него. Това щял да бъде
най-важният ден в живота му: Учителят щял да бъде с него. Купил
най-хубавата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, за
да ги подари на Учителя. След това забързал кьм дома си, за да подготви
всичко за идването на важния гост. Почистил цялата къща, приготвил
най-прекрасното ядене и подредил красиво масата. Сърцето му преливало
от радост, защото скоро Учителят щял да дойде. Мъжът чакал нетърпеливо,
когато някой потропал на вратата. Той бързо отворил вратата, но вместо
Учителя на прага стояла старица. Тя го погледнала в очите и казала:
"Умирам от глад. Ще ми дадеш ли къшей хляб?"
STORIES 
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ 
