|
Posted by Julia
|
източник - ProntoSofia
Ето
ме на върха на Везувий. Пиша, седнала на гърлото на вулкана, и надничам
към дъното на кратера: гол, сив и изпускащ едва забележима пара.
Слънцето пече като в пустиня и склоновете искрят от едрите парчета
слюда, смесена с раздробената застинала лава.
Още по-ярко в подножието проблясва неаполитанският залив - с вълните и
стъклата на движещите се по брега автомобили. По пътеката зад мен
непрекъснато минават туристи, вдигат вулканичната пепел във въздуха и
излъчват чувство на триумф - неуместно, тъй като са се качили почти до
самия ръб на кратера с автобус.
|
|
Read more...
|