Първичен инстинкт
януари 21, 2007
Тази статия е доста стара (2002 г.), но в нея се разглежда съвсем актуален проблем. Дори в началото на 21-ви век все още не може да се справим с този наш стар демон - агресията. И както изглежда, още дълго ще ни тормози. Тук по-специално е разгледан преходът от личните негативни емоции към по-масовото разрушително поведение. Примерите са от времето, когато съм писал за това. Реших да не ги редактирам - макар и да не са централни за психологическия анализ на агресията и тероризма в статията, мисля, че подобни събития не са просто ”чудо за два дена”.
ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ
Не е никак трудно да се сетим за пресен пример на ожесточена широкомащабна агресия. А и да не се сетим – достатъчно е довечера да гледаме централните новини на която и да е програма. Събитията в московския Дворец на културата за пореден път накараха жителите на целия свят да изтръпнат и да изживеят страх за бъдещето си.
58-часовият кошмар за заложниците, 120-те невинни жертви и 42-та застреляни като кучета ислямски фундаменталисти, безскрупулните методи на руските власти в разрешаването на ситуацията бележат само още една глава в черната хроника. За съжаление, шокът от масовата агресия пробива все по-често в съзнанието ни – подобно на филм на ужасите, който обаче се оказва чудовищно реален и осезаем. На планета, на която официално има десетки хиляди ядрени бойни глави, е все по-трудно да си кажем за успокоение “да, ужасно е, но на мен това сигурно никога няма да ми се случи”. Чувството ни за сигурност и безопасност е сериозно разклатено. Разбираемо е притеснено да се запитаме “Защо?”
Как става така, че за въоражение и поддръжка на световните армии всеки ден се харчат от два до три милиарда долара? Защо в развиващите се страни на всеки лекар се падат по осем войника? Какви са причините да опашеш тялото си с тротил, да се превърнеш в жива бомба, чиято единствена емоция е злобата срещу друговерците?
Къде са корените на груповата и на световната агресия? Прочетете остатъка от публикацията »
Учението на Карлос Кастанеда
октомври 21, 2006
ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА БЕЗКРАЙНОСТТА
Пътят на мистика – това означава избор на непредвидим и свободен живот. Живот, който не следва ограничения брой житейски рецепти, предписани на обществото. Живот, чрез който човек се отдава на Сили, по-всеобхватни от собствените му желания. Живот в безкрайно странстване, вечно свежо осъзнаване и разширяващо се познание. Мистици стават хората, изпитващи най-дълбоко удовлетворение в моментите, когато успяват да бъдат “просто” чист проводник на волята на Вселената. По пътя си мистикът среща безброй трудности и страшни препятствия – Лудост, Болест и Смърт – воден само от неуморния си стремеж към тотално съзнание и от дълбокия си копнеж за едничък поглед към вечността.
Мистици са се раждали още от зората на цивилизациите, за да свидетелстват за Другото. Хората обикновено страняли от говорящите с духове, защото им изглеждали прекалено чуждоземни. Но в същото време изпитвали дълбок респект и любопитство към техните познания, възползвали се от свръхестествените им възможности и се вслушвали в съветите им. В определен исторически етап всички почувствали нужда да се докоснат по безопасен начин до световете от променените режими на възприятие, за които разказвали мистиците. Така се появила религията – институциализираната мистика. На по-следващ етап възникнал стремежът да се овладеят природните сили, не за целта на самотрансформацията, а за да се задоволи човешкия комплекс за нищожност, съчетан с инстинкт към експанзия. И се родила науката, още едно от неблагодарните деца на първобитната мистика. Философията дошла, за да изземе друга функция на мистиката – да отговаря на екзистенциалните въпроси и да гради светогледните ядра на обществото. Така прякото мистично общуване със силите на битието постепенно било опосредствано от все по-приемливи, нешокиращи и “операционализирани” методи…
Все пак мистици се раждат и днес. Иначе няма да има кой да открива нови пътища и да гради мостове към непознатото. Прочетете остатъка от публикацията »
Свръзка
октомври 6, 2006
Последната ми статия, излязла скоро в списание “Инсайт”.
ОПЛЕТЕНИ В МРЕЖАТА
Щрак, щрак, щрак. Щрак, клик, клик. Смях. Щрак, щрак. Стотици милиони хора са свързани в огромна мрежа от мозъци точно в момента, когато четете тези редове. Умът се включва в машината – използва я като прозорец, като пролука към дигиталните данни, – симбиозата от човешки и изкуствен интелект се влива като още една капчица в жив, саморазвиващ се океан от информация. Огромна част от потребителите на Мрежата вършат в нея работа, още по-голяма търсят развлечения и контакт, други ровят за познание. Някои се гледат помежду си чрез камери и си говорят по микрофони, но за повечето връзката е чрез текст и въображение. Клавиатурата и мониторът заместват дори допира до плътта, ако си падате по киберсекс. Интернет за много от младите хора е почти като нов бог, нов култ към информацията и взаимосвързаното съзнание. Прочетете остатъка от публикацията »
Вяра за атеисти
септември 19, 2006
Добре де, кефя се на new-age културата, от време на време. Кой друг ще спаси тази малка 3D планета, ако не любовта?..
ВЯРА ЗА АТЕИСТИ
Вяра ли? Кой ти вярва днес в нещо?! Ницше си го е казал направо - Бог е мъртъв. Вярата е отживелица, самозаблуда, излишен лукс в новото свръхпрагматично Глобално Общежитие.
Доскоро и аз бях убеден в това. И аз, както много от вас, съм изживял първите си седем годинки в спокойните кошари на партията-хранителка. Впоследствие бях обучен на атеизъм и високомерие към разните там религиозни “бабини деветини”. В училище, спомням си, зубрехме псалми, посветени на вездесъщия и всесилен комунизъм. За какво ми бе вяра в онзи подреден, прост и ясен свят? Имах своя детски оптимизъм - хиляда пъти по-благонадежден от говоренето на някакъв си НЛО-дядо.
Да, бях убеден, че безверието се е запечатало в мозъка на костите ми, чак в ДНК-то ми. Едва по-късно, разнищен от кризата на пубертета, проумях значението на вярата. Оказа се, че псевдомъченическата набожност на бабите в черквите, прекръстването по задължение, лицемерната квартално-религиозна поза са само мъртви разновидности на вярата. Покрай психологията започнах да разпознавам проявите на това интимно човешко чувство. Сега смятам, че вярата е движещата сила на повечето от нас, независимо от различните форми, които приема. Прочетете остатъка от публикацията »
Филмистика
септември 16, 2006
Още малко поп-култура…
ФИЛМИСТИКА
За съвременния човек киното е може би най-предпочитаното и леснодостъпно забавление. Всяка вечер уютната тъмнина на залите пренася милиони изморени от рутината умове в други светове, смес от фантазия и реалност. Заедно с “влизането” в интернет, да “влезем” в избран от нас филм осигурява достъп до още едно ниво, на което можем да съществуваме. Това сладко бягство от света е едновременно позволено и безопасно – не случайно киноманите стават все повече и повече. Естетите, които търсят стил, култура и идентичност във Филма представляват само най-вътрешния елитарен кръг. Има супер много запалени фенове даже и сред най-неизкусените от изкуство представители на средната класа. Дали популярността на това масово зрелище се дължи само на замаяната отмора, която изпитваме на излизане от киното? Защо чувстваме дълбока нужда да влизаме във виртуални реалности? Прочетете остатъка от публикацията »
Шаман
септември 15, 2006
Шаман. Самата дума звучи загадъчно, дори леко страшничко. В представите ни първо изниква мистериозната фигура на полусмахнат мистик от друго време и друго място, фигура на лечител или предсказател, билкар или разказвач на митове, мъдрец или епилептик с помътен от халюциногени мозък. Шаманът е всичко това, но тези роли не изчерпват същността му…
Без работа
септември 14, 2006
Тази статия е малко стара и леко популистка. Сегашните ми въгледи за работата, безработицата и свързаните с тях неща в голяма степен са се запазили същите като по времето, когато съм писал това.
БЕЗ РАБОТА
разсъждения за влиянието на безработицата върху човешкия дух, потребностите и други неща
В България етикетът “безработен” звучи като страшна присъда, като разпространяваща се тежка епидемия. Всъщност безработицата е един феномен на модерното глобално общество, съвременен вариант на еволюционната борба за оцеляване. Икономическата и социална криза ни изправиха пред най-страшното лице на Безработицата. За съжаление малко от българите бяха подготвени за това изпитание. А хората, които се разминаха, си сложиха тъмните очила на “важното е аз да съм добре”. Тази защитна реакция е оправдана, но далеч не е най-доброто решение на проблема. Това е като да стоиш на палубата на кораб и да се опитваш да не чуваш гласовете за помощ на изпадналите зад борда заради страх от водата. Но корабът за съжаление е от стария модел, от онези с греблата. И за да стигнем там, накъдето сме се запътили – където и да е това – трябва да измислим как да спасим колкото се може повече от хората в беда. Далеч по-ефикасно е, отколкото да чакаме да ни изтеглят на буксир. Прочетете остатъка от публикацията »
Фантастични герои
септември 13, 2006
Това е по-скорошна статия, умуваща върху психологическите аспекти на комикс-културата. Не чак толкова задълбочена на пръв поглед, не и като Живот в холограмата. Аз си я харесвам, защото в нея се ровя в любима тема - идентичността. А и възприятието за Себе си е неотделимо от възприятието на реалността. Така че, тези две статии в известен смисъл вървят в коплект.
ФАНТАСТИЧНИ ГЕРОИ
Американската поп-култура и масово изкуство оказват голямо влияние върху нашия живот. Този факт ужасява мнозина и е пренебрегван от други, но освен всичко друго е свързан и с популяризацията на психологията и психотерапията. Днес почти няма холивудски касов филм или MTV шоу, в които да не са се промъкнали психологизми от терапевтичните сесии на създателите им. Дали това ще доведе до душевно по-зряло общество? Или до изкривяване и обезмисляне на специфичните понятия на психологията? Засега не се знае. Със сигурност обаче този нарастващ интерес отразява един дълбок процес в глобалното съзнание, което все по-ускорено синтезира в органично цяло всички достижения на духа. Потребността на всеки човек да “намери и реализира себе си” излиза на преден план през последните 50-ина години. Връзката с увеличените възможности и достъп до информация, с развитието на медиите и поп-културата надали е случайна.
Да се поровим малко из комиксите – още един популяризиран отвъд океана медиум, проникнат от усилието на днешния човек да постигне своята идентичност…
Живот в холограмата
септември 12, 2006
Избрах да кача тази статия първа, защото отразява голяма част от моята представа за Света… Поне на интелектуално ниво, а понякога [рядко] и като ”пълноценно” преживяване.
ЖИВОТ В ХОЛОГРАМАТА
Ако си се събуждал някога с болезнено усещане, че реалността, която те чака, е само малка част от РЕАЛНОСТТА, достъпна за човешкото съзнание – тази статия е за теб. В нея не се разисква тривиалното желание за бягство от света, а онази сърбяща духа потребност да погледнеш навън от затвора, построен от собствения ти ум.
Пост #1
септември 12, 2006
Замислил съм този блог като лично място за публикуване на статии, които са излизали вече на хартия. Не знам в какво ще се превърне по-натам. Всъщност засега само се надявам да преодолея мързела и да продължа с пост 2, 3 и 4, после ще видим.
imo = in my opinion. Всичко тук е изцяло мое мнение. От доста време насам ми е много интересно как възприятията за света определят живота на хората. Моят светоглед е сглобен под различни влияния, за мен той е най-значимото ми достижение. Ясно е, че няма да бъде споделен от всички, и това е чудесно. Уважавам представите на всеки, макар и да не желая да споделям най-разпространените. Още по-малко искам да живея спрямо тях. Това е втората идея на този блог - да описвам своите възприятия за реалността.
Като се замисля, май това е идеята зад всеки блог.
