 източник Нетинфо
Въпреки че произлиза от древността, когато е била приготвяна под формата на типичната за Бари и Генуа питка, познатата днес пица е в неаполитански вариант.
Тя се приготвя за пръв път в Неапол през 1730 г. под формата на Pizza Marinara.
През първото десетилетие на XIX век пък правят Pizza Margherita в чест на кралица Маргерита Савойска, която посещава града.
В началото на XVIII век в Неапол започват да се множат все повече и повече заведенията за хранене, които биват наричани от местното население пицерии. Първоначално пицата е народно ястие, но много скоро се превръща в ястие за всички, тъй като започват да я консумират хора от всякакви социални слоеве.
До началото на XX век пицата бива възприемана предимно като типично неаполитанско ястие. Едва след Втората световна война тя се превръща в световно ястие.
Принос за това имат емигрантите от Неапол, които я разпространяват навсякъде по света. Многобройни чуждестранни готвачи пък се научават да приготвят истинска пица по време на Световните шампионати за пица.
Американският бизнесмен Том Монаган забогатява толкова много от доставка на пици по домовете, че списание "Forbes" го класира сред 100-те най-богати хора на планетата.
Най-популярната пица днес е "Маргерита". Тя съчетава въглехидратите на брашното, растителните мазнини на зехтина и животинските мазнини на сиренето "Моцарела".
"Маргерита" съвсем не е диетично ястие. Една 300-грамова пица съдържа средно 800 калории, 75% от тях - под формата въглехидрати. Продуктите за истинската "Маргерита" са домати, моцарела на листове, босилек и зехтин.
Другата най-известна пица - "Маринара" - изобщо не съдържа морски дарове, както някои си представят, като чуят името й.
За направата на "Маринара" са необходими доматен сос, чесън, риган и зехтин. Името й идва от факта, че съдържа трайни продукти, които навремето е можело да се пренасят лесно от моряците по време на дългите им пътешествия.
Неаполитанската пица, за каквато се смятат "Маринара" и "Маргерита", през 2004 г. получи марката STG (Specialità Tradizionale Garantita), което означава, че е гарантиран традиционен специалитет.
За да бъде оригинална, тя трябва да се приготвя с точно определени продукти и по строго определен начин. Единствено при бъркането на тестото е позволено да се използват машини.
Нарязването на топки, омесването и разпъването им трябва да става само на ръка.
Само три са вариантите на неаполитанската пица, що се отнася до съдържанието й. Първият е "Маринара", вторият е "Маргерита", а третият - "Маргерита Екстра", в която се използва биволска моцарела от областта Кампания.
Задължително правило е пицата да се пече в дървена пещ при температура 485 градуса. Изпичането продължава най-много 90 секунди.
По тестото и продуктите не трябва да има никакви изгаряния. Пицата трябва да е мека и да се огъва лесно като портфейл. Яде се веднага след изпичането.
Много от пицериите по света са основани от неаполитанци. Често те се превръщат в своеобразни италиански "посолства".
Заради големия брой италиански емигранти, Сао Паоло в Бразилия е градът, където се консумират най-много пици в света. Всеки час там опичат 12 хиляди пици, или 8 милиона на месец.
В Съединените щати е базирана най-голямата верига за пици - "Pizza Hut". Тя присъства в 86 страни по целия свят.
източник Нетинфо
**
HemuZ FunTime
See also:
|
