Създателите на арабеските получили някога задача "от горе" да създадат комбинация от геометрични фигури, която едновременно да замъглява ума и да отваря сърцето на вярващите поданици.

Така древните дизайнери създали шаблони за украсата на облицовъчни плочки, които покрили стените в обществените сгради из целия средновековен ислямски свят.

Този стил на декориране е известен като "гирих" (girih).

Той е изключително труден за изпълнение, тъй като е съставен основно от фигури на многоъгълници и звезди, очертани отгоре с линия, която придава на цялата плетеница характерната умопомрачителна зигзагообразност.

За да се напаснат добре многооъгълниците, трябва да се спазва почти съвършена симетрия - в противен случай шарките ще изглеждат криви, поданиците ще ги напушва на смях, а майсторът ще го привикат да дава обяснение на по-висока инстанция, разказва Green.Democrit.com.

Историците винаги са мислили, че за създаването на тези сложни шаблони, средновековните дизайнери и архитекти от сутрин до вечер са се мъчили с линийка и пергел. Башмайсторите обаче и по онова време са му намирали колая, дори ако трябва да изпреварят с поне 500 години математиците от Оксфорд.

Докторантът от Харвардския университет Питър Лу се поровил из архивите в Ирак, Иран, Турция и Афганистан и открил ръкописи от XIII век, в които имало чертежи на точно пет многоъгълни форми, които се наложили като стандартни модели за създаване на "гирих". Свитъците били използвани като наръчници, преписвани и предавани от майстор на майстор.

Чрез тази средновековна система на експертна комуникация стените на арабския свят били покрити с т.нар. "квазикристални" плочки. За разлика от стандартните шаблони с периодично повтарящ се набор от геометрични елементи, квазикристалните модели за декориране никога не се повтарят, но притежават ротационна симетрия.

Западната наука достига до описанието на квазикристалния модел едва в началото на 70-те, когато откриването му носи световна слава на британския математик от Оксфорд Роджър Пенроуз, и става известно сред англоговорящите физици като "Penrose tiling", а сред българските им колеги - като "мозайка на Пенроуз" или "паркет на Пенроуз" (в зависимост от това в коя част от гарсониерата им още не е сложена настилка).

Пенроуз за пръв път доказва, че два типа ("дебел" и "тънък") ромбовидни плочки могат да покрият равнина, създавайки непериодичен (апериодичен - бел.ред.) модел с петорна ротационна симетрия.

Десетина години по-късно други изследователи откриват, че атомите в някои материали имат склонността да се групират в подобни непериодични структури, наречени "квазикристали". Така идеята за квазикристалите стъпва върху паркета (мозайката) на Пенроуз.

Питър Лу достига до откритието си естествено по щастлива случайност. При посещение в Узбекистан крушката внезапно светва над главата му и той вижда прочутия непериодичен геометричен модел на Пенроуз по стените на сграда от XVI век.

Очевидно вече пътят към успешната защита на Харвардската му дисертацията е постлан с гладка апериодична мозайка, след като успява да докаже, че откритието на Оксфордското светило е направено преди повече от 500 г. от арабски занаятчии.

Повече за откритието на докторанта Лу ще бъде публикувано в новия брой на сп. "Сайънс".

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1010034

24.02.2007

See also:

• Важно е отношението
• Великият преход се извършва сега
• Възстановяват светилището край Татул
• Квантови компютри
• Нов начин за контрол на авторски права в Интернет
• Нова заплаха грози милиони домашни компютри
• Откриха огледалото на Снежанка
• Откриха огромно празно място във Вселената
• Пикник на друга планета
• Свети Петър, Ватикана ( Caput Mundi )
• Странджа - на вашето внимание

Tag it: